Юлия от Украйна: „България ни стана втора родина”
Преди девет месеца две бежанки от Украйна се заселиха в едно от селата в Габровския Балкан
Преди девет месеца две бежанки от Украйна се заселиха в едно от селата в Габровския Балкан. 82-годишната Алина и 56-годишната й дъщеря Юлия напуснаха уютния си дом и малка виличка в родната им Донецка област в Източна Украйна, за да избягат от кошмара на сирени, взривове, пожарища и смърт. Смърт навсякъде – на перона в жп гарата, където стотици се опитвали да се евакуират, на опашките за хляб, в колоните на бягащите от града.
На 8 април м. г., след 20-дневно странстване из градове и държави, Алина и Юлия стигнаха до центъра на България. С малко багаж и с три животинки – два пекинеза и котка, двете жени намериха подслон в Габровско, защото още в първите дни на войната в Украйна един млад мъж с голямо сърце беше обявил, че дава къщата си край града в помощ на украински бежанци безвъзмездно. Компютърният специалист Ганчо Гичев осигуряваше не само покрив, но и скромна финансова помощ. Оттогава и той, и семейството му помагат на Алина и Юлия с каквото могат, канят ги на празници и годишнини.
Месец след пристигането си, Юлия разказа: „Преди войната живеехме и работехме спокойно, никой не ни е притеснявал. Събота и неделя ходехме на вилата, за радост на домашния ни любимец, пекинеза Чип“. По време на войната обаче се наложило да осиновят още две животни – пекинезката Льоля и котката Багира. За първата вече нямало кой да се грижи, а втората открили полужива на улицата. Сега и трите животни споделят скромния бежански живот на стопанките си. После гласът й прозвуча по-оптимистично – Украйна е тяхна родина и никой не може да им я отнеме. Хората й са добри и отзивчиви. Но очите й се насълзяват: “Там остана целият ни живот! Ще бъде много лошо, ако няма къде да се върнем“.
Това беше през месец май м. г. Как се чувстват сега, свикват ли с новия си живот година след началото на войната, срещат ли лошотия у хората – на тези тези въпроси помолихме да ни отговори Юлия:
„Минаха девет месеца, откакто с майка ми пристигнахме в България. Още бяхме много стресирани и изплашени след това, което преживяхме в Украйна. Сега се успокоихме малко. Но всеки път гледаме с ужас какво се случва в Украйна и в нашия роден град. Много се тревожим за семейството и приятелите си. Гледайки разрушените градове, с ужас си мислим, че няма къде да се върнем. Някои от моите приятели загинаха, други бяха ранени по време на тази ужасна война. Но ние сме оптимисти, надяваме се и вярваме в украинската армия и в победата на Украйна.
Много сме благодарни на гостоприемните българи за толкова топлото посрещане, за тяхната помощ, подкрепа и грижи. Никога не съм срещала недружелюбни хора тук. Многократно ни предлагаха помощ и познати, и съвсем непознати българи. Влюбих се в този народ. През това време България се превърна във втора родина за нас.”
Юлия упорито учи български и съвсем накрая съвсем спокойно произнесе: ”Благодаря много за всичко!” А красотата на българската природа радва очите й и тя не остава безразлична към изгревите и залезите в Габровския балкан.
За читателите ни публикуваме нейни снимки.
„Там остана целият ни живот! Ще бъде много лошо, ако няма къде да се върнем“