Свободата на пресата в България се подобрява, но не достатъчно
"Годините на Борисов бяха пагубни за журналистиката", отчитат от Репортери без граници
България се изкачва с 20 места в годишната класация на „Репортери без граници“ (RSF), като вече заема 71-во, съобщава АЕЖ – България. Това показва подобрение в особено чувствителната за българските медии свобода на словото, но то не е достатъчно, коментира Павол Шалай – регионален директор на RSF за Европейския съюз и Балканите. Страната ни остава сред последните в ЕС по този показател – след нас са единствено Гърция (107 място), Малта (84) и Унгария (71).
Според „Репортери без граници“ причина за подобряването на медийния климат в България е фактът, че през по-голямата част от 2022 г страната е управлявана от правителството на Кирил Петков – период, в който управляващите са ограничили опитите за намеса в свободата на пресата. „Годините на Борисов бяха пагубни за журналистиката„, категоричен е Павол Шалай.
Като особено опасни за свободата на словото у нас се отчитат атаките от „определени политически партии, особено от партия Възраждане„, се посочва в анализа. Друг проблем според Павол Шалай е обърнатата роля на някои високопоставени прокурори – вместо да защитават журналистите и систематично да преследват престъпления срещу тях, те ги притискат, както показа скорошният случай с Димитър Стоянов, чиито източници са заплашени.
В тази връзка специално внимание се обръща на „делата шамари“, или т.нар. SLAPP (стратегически дела против публично участие). Именно чрез тях се притискат журналисти, които не са удобни с разследванията си за определени публични фигури и институции. Като примери се посочват делата срещу журналисти на „Биволъ“ и BIRD, а в тази връзка се споменава и името на главния прокурор.
„През последните седмици журналисти от двете медии бяха изправени пред атаки и натиск на различни фронтове: порой от съдебни дела за клевета, заведени от сътрудник на заподозрян бос на организирана престъпна група, умишленото разкриване на журналистически източник от Софийската прокуратура и кампания за дискредитиране от главния прокурор Иван Гешев. Натискът произтича от множество статии, публикувани поотделно от двете платформи през 2022 г. и 2023 г. по повод съмнения за корупция и предполагаем подкуп на полицай за прикриване на убийство“, се посочва в изявлението на International Press Institute (IPI) в навечерието на Световния ден на свободата на пресата 3 май).
Заплахи, тормоз, неравенство – с какво се сблъскват жените в журналистиката