Мрачен, но весел приказен свят, обитаван от невероятни създания – кратко и ясно описание на стила „Тим Бъртън”. Не са толкова много режисьорите днес, които могат да се похвалят със свой собствен стил, при това толкова ексцентричен и гравитиращ на ръба на гротеската и ужаса. Никой от феновете на Тим Бъртън няма да се изненада как преминава детството му – „поглъщайки” стотици старомодни анимации и класически филми на ужасите. В останалото време малкият Тим чете творчеството на Едгар Алън По (отново, без никакви изненади!) и рисува това, което го е впечатлило. Всичко това логично води до стипендия в Калифорнийския институт по изкуствата и място на стажант-аниматор в „Дисни”.
Но легендарната филмова компания съвсем не е мечтаното място за ексцентрик като Бъртън – нито пък той за нея. Шефовете не са доволни от работата му по „Лисицата и хрътката”, смятат за неподходящ и късометражния му „Франкенуини”, който по думите им е твърде страшен за децата. Посрещат хладно анимацията „Винъснт” от 1982 г, посветена на идола му Винсънт Прайс (и озвучена от самия актьор, емблема на хорър жанра). В крайна сметка пътищата им се разделят, а Бъртън прави голяма крачка към бъдещите си успехи, превръщайки в касов хит иначе посредствения сценарий на „Голямото приключение на Пий-Уий Хърман” (1985 г). Именно тогава се запознава с композитора Дани Елфман, който в последствие създава музиката към почти всички филми на Бъртън.
1988-ма е годината на „Бийтълджус” – черната комедия с куп холивудски звезди като Джина Дейвис, Алек Болдуин, Майкъл Кийтън и изгряващата Уинона Райдър. Достойнството на лентата обаче е не просто актьорският състав, а визията – начинаещият режисьор използва похвата на „Shock Theatre”: поредицата от 52 класически филми на ужасите на „Юнивърсъл” и „Калъмбия”, излъчвана по телевизията в края на 50-те години, в които се изявяват Дракула, Мумията, Чудовището на Франкенщайн, Върколака, Невидимият… Именно те са вдъхновението на авангардната комедия за света на мъртвите и преплитането му с този на живите. Резултатите са стряскащи за продуцентите – в положителния смисъл. Нискобюджетният филм печели над 80 млн. долара и дори „Оскар” за грим.
Място в А-листата на холивудските таланти му осигурява следващият негов филм – „Батман”. Почти през цялото време обаче проектът е застрашен от блокиране и съпътстван от разгорещени спорове между продуцентите и Бъртън. Именно той е отговорен за превъплъщението на Майкъл Кийтън като човека-прилеп, който до този момент е известен като комедиен актьор и няма опит в екшъни. Отново той се налага и при избора на Джак Никълсън като злодея Жокер. Той създава и мрачния готически образ на Готъм, който се превръща в запазена марка на стила му.
Точно в тази визия е и следващият филм на Бъртън, но в него режисьорът разкрива една различна емоционалност – „Едуард Ножиците” е красива приказка, но не с класическия за жанра финал, разказваща за любовта, желанията и мечтите на всеки от нас. С този филм се поставя и дългогодишното приятелство и партньорство между Бъртън и Джони Деп, който участва в повечето му филми.
След огромния успех на „Батман” от „Уорнър” логично подготвят продължение – проектът е предоставен на Бъртън, този път с изричното условие, че има пълна свобода на действие. Макар и доста по-разкрепостени от „Дисни”, шефовете на компанията са доста притеснени от крайния резултат – „Батман се завръща” е още по-мрачен, а акцентът е върху отрицателните герои (Пингвинът във филма е много по-зловещ, отколкото в комикса, Жената-котка е определяна като твърде сексуална, а образът на безскрупулния Макс Шрек крие риск от обвинения в антисемитизъм). След първоначалната изненада от новите приключения на супергероя (и особено на опонентите му!) лентата бързо инкасира 283 млн. долара, с което стопява опасенията и критиките.
Самият Бъртън пази ярък спомен от работата си с Мишел Пфайфър, която влиза в „кожата“ на Жената-котка: „Това изпълнение е едно от любимите ми, просто най-доброто! Наистина, никога няма да я забравя!“. Самата Пфайфър пази ярък спомен от костюма на жената котка – черното латексово изделие е толкова тясно, че едва диша и има опасност всеки момент да припадне! „Батман се завръща” слага финал и на участието на Бъртън и Кийтън в поредицата – режисьорът не си спестява язвителната забележка за третата част, където е заменен от Джоел Шумахер: според Бъртън „Батман завинаги” е „като да си направиш татуировка, когато си надрусан”.
Скандалите и успехите продължават да съпътстват работата на Тим Бъртън. Следва филмът за най-лошия режисьор в историята на Седмото изкуство – „Ед Уд”. Този път разривът е в отношенията с композитора Дани Елфман, който се оттегля от проекта. Черно-бялата комедия с биографични мотиви е посрещната резервирано от публиката, но пък критиката е очарована, доказателство за което са и двата „Оскар”-а, с които се сдобива филмът – за поддържаща мъжка роля и за грим. Не такива са обаче отзивите за „Марсиански атаки”, събрал половината холивудски таланти на едно място: Джак Никълсън, Глен Клоуз, Натали Портман, Сара Джесика Паркър, Пиърс Броснън, Майкъл Джей Фокс… Ексцентричната комедия е отхвърлена от критиците, а дори верните фенове на Бъртън са раздвоени в оценките си.
„Слийпи Холоу” е завръщането му във вече специфичния Бъртънов стил – готическа атмосфера, тайнственост, загадки, напрегнати моменти… и някои забавни, които да разчупят напрежението. В проекта се включват отново Джони Деп и Дани Елфман, а публиката и критиката са доволни: обобщението е „Не е шедьовър, но е ужасно близо!”. На другия полюс е мнението за римейка на Бъртън „Планетата на маймуните” – филмът е буквално оплют от критиката, определян като много по-слаб от оригиналния вариант и въпреки че финалът му намеква за продължение, нито режисьорът, нито филмовото студио имат подобно намерение.
„Голяма риба” е голямото изключение от общия вид на Бъртъновото творчество. Разказът е изпълнен с фантастични елементи и много топлина, отдавайки почит на отношенията „баща-син”, любовта към Жената и вечния стремеж на Откривателя. Мрачната анимация „Булката мъртвец” пък се оказва забавна и чувствена история, подходяща за малки и големи, а „Чарли и шоколадовата фабрика” затвърждава още един запазен похват на режисьора – изключително пъстрата визия, която зашеметява окото (и събира приходи от 207 млн. долара).
Истинско предизвикателство е адаптацията на мюзикъла „Суини Тод”. Стряскащият сюжет за демоничния бръснар, който убива десетки свои клиенти в търсене на лично отмъщение обаче е точно като за Бъртън – резултатът е повече от впечатляващ, дори за претенциозната Академия: номиниран е за няколко „Оскар”-а, сред които за най-добър филм и главна мъжка роля.
А реалната фантазия на нео-готическия магьосник на режисьорския стол продължава!