Зад кулисите на „Дракула” – алкохол, скандали и река от кръв
Уинона Райдър и Гари Олдман са във война, а Копола уволнява целия екип
`90-те не започват добре за легендарния режисьор Франсис Форд Копола. Третата част на „Кръстникът” е финансов провал, подложен на обстрел както от критиката, така и от разочарованата публика, очаквала нивото на първите два филма. Копола се нуждае от сигурен хит – и въпреки това поема риск с жанр, в който дори не се е пробвал. Разбира се, става въпрос за „Дракула” – донесъл печалба от 200 млн. долара и три „Оскар”-а. Но също и проект, изпъстрен със скандали и проблеми по време на снимките.
Гари Олдман е обсебен от ролята. „Седмици преди да снимаме дадена сцена, той вече работеше по нея с гримьорите и беше в образ. От който трудно излизаше!”, припомня си Сейди Фрост, пресъздала Люси във филма. „За мен той беше Дракула през цялото време. Бях ужасена, не смеех да го приближа!”, споделя актрисата изживяванията на снимачната площадка. Олдман не отрича. „Рядко получаваш възможност да изиграеш образ като този. Без да си ограничаван с някакви рамки. При това с режисьор като Франсис Форд Копола. Би било лудост да не се възползваш!”. Но не всичко е идилия, както излиза от разказите години по-късно. Истината е, че снимките са придружени от много конфликти, а именно талантливият актьор е в основата им.
Влюбени на екрана, врагове зад кулисите – многобройни примери в киното, а „Дракула” не е изключение. Уинона Райдър и Гари Олдман меко казано „не се разбират” по време на снимките. „Той преминаваше през труден период – развод”, обясни години по-късно Райдър. По думите й сега всичко е зад гърба им и те са добри приятели. Но снимачната площадка е приличала повече на бойно поле, припомнят си свидетели на техните сблъсъци – до такава степен, че в един момент двамата отказват да снимат общи сцени. Уинона не коментира другата причина, която пък е повод за сблъсъци между Олдман и режисьора – алкохолът. Актьорът признава, че тогава е злоупотребявал с пиенето и това е превръщало различните мнения с режисьора в истински конфликти. Една вечер екранният Дракула е арестуван за шофиране в нетрезво състояние. „Беше събота вечер!”, обяснява Гари Олдман. Актьорът е бил пиян и по време на снимките – като в сцената, когато облизва кръвта от бръснача, разказват от екипа на „Дракула”.
Много по-хармонични са отношенията между режисьора и актрисата. Копола получава сценария на „Дракула” именно от Уинона Райдър. Двамата поддържат контакт, след като няколко години по-рано съвместната им работа се проваля – актрисата трябва да участва в третата част на „Кръстникът”, но заради заболяване в последния момент е заменена от дъщерята на Копола – София. Остава желанието двамата все пак да участват в общ проект – и когато Райдър попада на сценария за телевизионен филм за Дракула, решава, че това е техният шанс. Режисьор трябва да бъде Майкъл Аптед, но след намесата на Копола ситуацията се променя.
Актьорската „игра” на София Копола е сочена като един от най-големите минуси на „Кръстникът 3” – и вероятно причина да потърси изява не пред, а зад камерата (няколко години по-късно дъщерята на режисьора получи заслужено „Оскар”, вече като сценарист). Но именно тя дава интересна идея на баща си по време на снимките на „Дракула” – да използва гласа на рок звезда в една от най-драматичните сцени. Става въпрос за момента, в който трансилванският граф открива, че жена му е мъртва и се отрича от Бога, превръщайки се във вампир. Ключов момент от нея е викът на Дракула – кулминация на болката, отчаянието и гнева му. Копола преценява, че вокалните способности на Гари Олдман не са достатъчни и попада в задънена улица – докато София не му предлага гласа на Лукс Интериор (Lux Interior) – вокал и основател на легендарната рок група The Cramps. „Помни, че си се върнал от война, ужасен си, но едновременно с това обезумял от любов. Сега – крещѝ, точно една секунда!” – са инструкциите, които музикантът получава от Копола.
Костюми, костюми и пак костюми – Копола иска именно те да бъдат акцентът във филма. Идеята му декорът да бъде минималистичен, а костюмите на актьорите да бъдат нещо невиждано. „Исках да използвам перспективите на пространството и играта със сенките и светлината, съответно парите за декори да се пренасочат към костюмите, които да са в центъра на вниманието”, обяснява режисьорът. Но студиото не е съгласно – декорът е важен, средствата за него не могат да се „пипат”. Въпреки това японският дизайнер Еико Ишиока създава нещо изключително – визията е зашеметяваща, а работата й заслужено е оценена с „Оскар” за най-добри костюми. Изключителният й усет и стил ще бъде използван в още няколко филма, известни с визията си: Immortals (2011), The Cell (2000), The Fall (2006), Mirror Mirror (2012)…
Специалните ефекти са особено важни за подобна продукция, която залага силно на визията. И именно те създават главоболия в процеса на снимките на „Дракула” – защото Копола е категоричен, че всичко трябва да стане по време на самите снимки! Екипът не е съгласен – специалните ефекти се добавят допълнително, по време на постпродукцията. Резултатът – Копола ги уволнява! И назначава за отговорник 24-годишния си син Роман. Така зелената мъгла и реката от кръв са реалност по време на снимките, а не прибавени дигитално компютърни симулации. Дизайнерът на продукцията Том Сандърс паркира автомобила си, когато хилади литри фалшива кръв заливат паркинга на Sony Picures – след първоначалния шок, той осъзнава, че това е именно реката от кръв, която е в емблематична сцена от продукцията, по която той самият работи. Доста по-шоково се оказва изживяването за други присъстващи, които нямат представа какво точно се случва… Сем. Копола използва прийоми на „старата школа” – консултира се с професионален фокусник относно сцената, в която булките на Дракула се появяват в леглото, така че тя да е максимално ефектна… и реална. „Бях сигурен, че Роман ще спечели „Оскар” за работата си”, обяснява Франсис Форд Копола. Е, филмът печели три статуетки на Академията, но за специални ефекти няма дори номинация.
Финалният проблем – буквално! Краят на „Дракула”, който масовата публика вижда смислово не е по-различен от заснетия и представен на тестова публика. Разликата обаче е в начина, по който е пресъздаден на екрана – Мина пронизва Дракула в сърцето, хвърля се в обятията на годеника си и двамата „отпътуват щастливи на фона на трансилванския залез и романтична музика”. Зрителите, които виждат този хепиенд, са категорични в реакцията си: „Публиката на предварителната прожекция го освирка, крещеше и дори проклинаше “, спомня си сценаристът Джеймс В. Харт. Тогава се намесва „бащата” на друга легендарна сага – Джордж Лукас. Именно той посочва проблема и помага за пренаписването на сценария – във вида, който познаваме вече три десетилетия. Това обаче означава презаснемане на сцените и съответно повторно събиране на снимачната площадка на Уинона Райдър и Гари Олдман, вече „хванали се за гушите”. „Мислиш ли, че можем да накараме Уинона да отреже главата на Гари?”, пита Копола сценариста си. „Това е единственият начин да я върнеш“, отговаря Харт.