ЛюбопитноПоследни новини

Невъзможният днес филм

"Heathers" на 36 години

Подобен филм не би могъл да се появи днес по кината – черна комедия, която се забавлява с тормоза в училище, убийствата и самоубийствата на тийнейджърите, лицемерието, бомбените атентати… За щастие „Heathers“ (на български – „Опасно привличане“) се появява преди точно 36 години (премиерата е на 31 март 1988), когато слабостите на обществото ни се показват достатъчно смело, осмиват, критикуват чрез силата на киното! И филмът прави именно това – линчува лицемерието, повърхностното поведение, жаждата за власт. Днес той би попаднал в графата „некоректен“ и убит в зародиш. Затова днес той вече е със статут на класика, а около създаването му има достатъчно интересни факти извън самата история.

За негов режисьор е поканен легендарният Стенли Кубрик. Сценаристът Даниел Уотърс е вдъхновен от излезлия година по-рано „Пълно бойно снаряжение“, дело именно на Кубрик. И затова смята, че този режисьор може да представи най-добре мрачния хумор на „Heathers“. Кубрик обаче има други проекти, а в крайна сметка Майкъл Лемън се справя отлично със задачата да режисира черната комедия.

Първоначалният избор за ролята на главната героиня Вероника Сойер е звездата от „Лабиринт“ Дженифър Конъли. Новоизгряващата звезда Уинона Райдър обаче прави всичко възможно, за да убеди студиото, че именно тя е най-добрият избор, въпреки че продуцентите я смятат за твърде млада – Райдър е едва на 16 години. В крайна сметка получава шанса и никой не съжалява – освен Конъли.

Други звезди също отпадат от каста. Хедър Греъм е одобрена за мажоретката Хедър, но майка й открива сценария и категорично отказва да позволи 17-годишната й дъщеря да участва в подобна лента. Брад Пит се явява на кастинга за ролята на лошото момче Джей Ди, но е отхвърлен с мотива „твърде мил“. Две години по-късно той ще изпълни друга емблематична роля на герой със същите инициали – Джей Ди (алюзия с Джеймс Дийн) – в „Телма и Луиз“, който отваря вратите на Холивуд за русокосия актьор. Пит и Слейтър ще участват заедно в други две класики – „Истински романс“ и „Интервю с вампир“.

„Опасно привличане“ е билетът на Шанън Дохърти (Хедър Дюк) за славата, постигнала с „Бевърли Хилс 90210“. Докато Ким Уокър (Хедър Чанддлър), изрекла във филма емблематичната реплика „Да не си закусвала мозъчен тумор?!“, умира няколко години по късно именно от мозъчен тумор. Джеръми Апългейт, чийто герой моли Бог да не го подлага на изпитания като Хедър Чандлър, защото „не вярва, че може да извърши самоубийство“, реално прави именно това – актьорът се самоубива с ловна пушка на 34 години.

Крисчън Слейтър използва като вдъхновение за образа на социопата Джей Ди изпълненията на Джак Никълсън. В началото на снимките Слейтър се среща с Ким Уокър (Хедър Чандлър), но в края им вече има връзка с Уинона Райдър (Вероника Сойер).

Ролята на бившата най-добра приятелка на Вероника – Бети – е дадена на Рене Естевез, по-малката сестра на Чарли Шийн и Емилио Естевез. Фамилиите на двете героини пък са намигане към творчеството на великия Марк Твен – Вероника Сойер и Бети Фин.

Оригиналният финал на филма е по-мрачен и ироничен. Вероника застрелва Джей Ди, но умира при взрива на бомбата; техният бал е на небето, където различните социални прослойки най-после са в хармония, именно както предрича Джей Ди. Продуцентите обаче са против и така се стига до по-„олекотения“ финал.

Първоначално филмът няма комерсиален успех. Но се сдобива със статут на класика при излизането му на видеокасети. Сценаристът Уотърс и режисьорът Лемън работят отново заедно в „Хъдзън Хоук“ с Брус Уилис – филм, който почти унищожава кариерите им, след като се превръща в тотален боксофис провал. Уотърс обаче има успех със сценария на „Батман се завръща“, докато Лемън не може да се похвали с по-добро постижение.

Уинона Райдър твърди, че е подготвяно продължение на филма, в което героят на Слейтър ще се завърне като наставник – „нещо като Оби Уан“. Режисьорът Леман обаче категорично я опровергава. За сметка на това вече има сериал по пълнометражната лента със същото име – и „философия”.

 

„Clue“ – от настолна игра до кино класика

Подобни статии

Back to top button