Любимите романи от Стивън Кинг… на Стивън Кинг
Изненадващо за доста от феновете му вероятно е отсъствието на култови произведения като „Кери” и „Сиянието”
Стивън Кинг не се нуждае от представяне – и като качество, и като количество произведения. А като всеки автор, също има своите предпочитания относно творчеството си. През годините е споделял в отделни интервюта кои са любимите му произведения и защо – а списъкът съвсем не е толкова голям, колкото творчеството му… Изненадващо за доста от феновете му вероятно е отсъствието на култови произведения като „Кери” и „Сиянието”, а също и присъствието на други, които не са така популярни като заглавия. В Късното шоу със Стивън Колбърт например, Кралят на ужаса говори за любимите си кратки произведения – разказът „Survivor Type” (публикуван за пръв път през 1982 г) и новелата „Тялото: Есен над детството” (част от сборника „Особени сезони”). Както и за любимите си романи…
Романът на Лизи
На първо място сред любимите си романи Книг поставя безусловно „Романът на Лизи” – обяснение не само в любов, но и дълбока благодарност към съпругата му Табита. Историята съдържа моменти от собствения му живот или поне взаимствани от него. Пише го, докато той самият е близо до смъртта след тежък автомобилен инцидент (в романа писателят наистина умира, след като съпругата му успява да го спаси веднъж… а после и още веднъж). Табита е вдъхновението за Лизи – на пръв поглед обикновена жена (дори в собствените си представи), но всъщност изключително силен човек, който помага на другите в най-кризисните им моменти, вярва в тях и не се предава до край. Съпругата на Стивън Кинг рядко е под светлините на прожекторите – точно като Лизи – но ролята й в живота му е огромна. Най-малкото именно тя спасява от унищожение първата му книга, която се превръща в бестселър, а него в… Стивън Кинг (романът е „Кери”, разбира се).
ТО
И докато „Романът на Лизи” не е сред най-популярните му творби, то другата книга в списъка на Кинг е не просто сред тях, но и на челни места – двете части на „То”. Историята за група деца, които наред с ежедневните трудности в живота на всеки от нас, трябва да се преборят с истинско чудовище. „Кралят” създава едно от най-иконичните чудовища в литературата (и киното) изобщо – Пениуайз, който се появява най-често като танцуващ клоун, но е събирателен образ на всички страхове и ужаси в живота ни. Романът надхвърля границите на хорър, тъй като паралелно разказва за съзряването и приятелството – теми, които са неделима част от собствения ни живот.
МИЗЪРИ
Подобно на „Романът на Лизи”, „Мизъри” също носи много личен „отпечатък” от живота на автора си. Кинг разкрива, че ужасяващата Ани Уилкс олицетворява неговата кокаинова зависимост в този период от живота му: самият той е в плен на наркотика и е „осакатяван” от него, както бившата медицинска сестра третира писятеля Пол Шелдън. Затова Ани е е най-големият му кошмар – писателят признава, че именно тя е героят от романите му, от когото се страхува най-много и никога не би искал да срещне лично.
11/22/63
22 ноември 1963 г е емблематична дата от американската история – убийството на Кенеди. То не само превърна президента в легенда, но създаде и изобилие от теории на конспирацията, които продължават да се тиражират и днес, а интересът към тях не отшумява вече десетилетия. Осуалд ли е наистина убиецът? Защо го е направил? Сам ли е били или е имал съучастници? Отговорите на тези въпроси дава именно Кинг в романа си за пътуване във времето, който му отнема наистина много време – за проучвания. Перфекционист, както винаги, авторът създава своята версия за убийството на Кенеди, подкрепена от исторически (и научни) факти.
