Любопитно

Хамелеонът Даниел Дей-Луис

Eдинственият актьор, спечелил три „Оскар”-а за главна роля

Известен е със своята придирчивост спрямо избора на роли – снима се в едва три филма за 10 години. Известен е със своята отдаденост към персонажа, заради която е наричан Хамелеонът в киното – губи идентичността си и създава тотално различни един от друг образи. Известен е като единственият актьор, спечелил три „Оскар”-а за главна роля. Известен е като Даниел Дей-Луис.

Британецът със синьо-зелен поглед участва за пръв път във филм през 1971 година, но втората му роля е чак 9 години по-късно, защото през този период е съсредоточен върху изявите си в театъра. Път към бъдещата слава му проправя фаворитът на критиката „Ганди”, а истинският успех го застига след изявата му в „Моята прекрасна пералня”, където се превъплъщава в ролята на хомосексуалист, който има връзка с цветнокож. Талантът му е получава пълно признание с „Оскар”-а за главна мъжка роля след превъплъщението му в „Левият ми крак” – историята на беден ирландец, който страда от церебрална парализа и единствената подвижна част от тялото е левият му крак, с който успява да нарисува прекрасни картини. Тук за пръв път се обръща внимание на перфекционизма му при пресъздаването на филмовия образ – Даниел Дей-Луис отказва да стане от инвалидната количка през целия снимачен период, дори когато камерата не работи. Принуждава хора от екипа да бутат количката, както и да го хранят с лъжица, а прегърбената му стойка става причина да счупи две ребра.

Снима следващия си филм едва три години по-късно, а образът му в „Последния мохикан” го превръща и в секссимвол. За да избяга от този имидж, Дей-Луис се връща отново в Ирландия, където създава нов шедьовър – „В името на отца”, където е несправедливо обвиненият в тероризъм ирландец, прекарал години в затвора и загубил там баща си. Успоредно с това в същата година участва и във филма на Мартин Скорсезе „Невинни години”, където е в ролята на мъж от висшето общество на 19 век, разкъсван между любовта си към една жена и усещането за дълг. Следват силните му роли в „Лов на вещици” и „Боксьорът”, след което Дей-Луис буквално изчезва от полезрението на критиците и зрителите. Завръща се в киното отново заради филм на Скорсезе – „Бандите на Ню Йорк”, в който е перфектен като опасно злия Бил Касапина. Вторият „Оскар” обаче му носи друг образ на злодей – героят му във филма на Пол Томас Андерсън „Ще се лее кръв”. Изненадва с избора си за участие в следващия проект – мюзикъла „9”, римейк на филма на Фелини „8 и половина”. Отново си взема „отпуска” за 3 години, а завръщането е нов триумф – образът на президента Линкълн в едноименния филм на Спилбърг му донася трети „Оскар” за главна роля, което е рекорд в историята на наградите!

Причината за огромния му успех при пресъздаването на така различни образи вероятно се крие в неговата противоречивост като човек. Даниел Дей-Луис е далеч от образа на звезда, като често изненадва с нестандартни действия в собствения си живот. След като печели първия си „Оскар”, се завръща на театралната сцена в образа на Хамлет, докато една вечер по средата на представлението просто слиза от сцената и напуска театъра завинаги. В средата на 90-те, когато буквално изчезва от очите на света, актьорът води живот като обикновен обущар във Флоренция, при това в продължение на 5 години! Говори рядко за личния си живот, което е причина да бъде презрян след раздялата си с френската звезда Изабел Аджани, която е бременна от него. Запознава се със съпругата си, докато снима „Балада за Джак и Роуз”, който е именно по неин сценарий. Самата тя е внучка на драматурга Артър Милър, с когото актьорът се запознава години преди това, когато се снима в адаптация по пиесата му „Лов на вещици”. Ребека Милър вероятно е опората, от която се нуждае талантливият актьор, който периодично изпада в нервни сривове.

Джесика Ланг – талантливата красавица

Подобни статии

Back to top button