Дяволската планина в Берлин – езичество, шпиони, разруха и изкуство

Дяволската планина (Teufelberg) е едно от най-интересните и най-непопулярни за масовия турист места в немската столица. Кръстена на намиращото се наблизо Дяволско езеро (Teufelssee), което пък според легендите дължи името си на езическите ритуали, извършвани там още преди ерата на християнството.

Самото възвишение (защото не е точно планина в класическия смисъл на думата – височината му е 120 метра) има богата история, белязана от подем и разруха, за да се превърне в днешното нестандартно арт пространство, което впечатлява и любители, и професионални ценители.

През 40-те години на 20-ти век на това място са положени основите на бъдещия военен колеж на нацистка Германия, който да я затвърди като световен лидер. Крахът на Третия райх обаче изпраща проекта в небитието и недовършената сграда е разрушена, а в последствие теренът използван като сметище за строителни отпадъци. Именно тези купища превръщат мястото в най-голямото възвишение на Западен Берлин.

Студената война и непрекъснатото обтягане на отношенията Изток-Запад връщат интереса към мястото, този път заради височината и разположението му. Във времената на постоянен шпионаж и надпревара Западен Берлин има предимство с Дяволската планина, откъдето може да наблюдава Източен Берлин – и САЩ разполагат тук подслушвателна станция, която да следи действията на СССР отвъд стената.

Рухването на комунизма, Желязната завеса и Берлинската стена слагат край на шпионската част от историята на Дяволската планина. Апаратурата е демонтирана, американските военни се оттеглят, а от 1991 до 1999 г петте купола са използвани като станция за ръководство на въздушното движение във вече обединена Германия.

Динамичната история на Дяволската планина обаче продължава – в началото на новото хилядолетие Берлинският сенат продава площта от 4,7 хектара на инвеститорска група от Кьолн за 5,2 млн. германски марки. Идеята е там да се издигнат хотелски комплекс с конферентен център, луксозни апартаменти, музей на шпионажа, ресторанти… И реализацията започва.

Проектът обаче скоро претърпява крах – заради протестите на екоактивисти и огромните разходи за строителство. В крайна сметка собственикът обявява фалит и теренът отново е изоставен на природните стихии. А след като сенатът спира да плаща за охраната му – и на вандалски прояви.

През 2008 г. фондация обявява намерението си да закупи терена и да построи на мястото университет, а в проекта се включва и режисьорът Дейвид Линч. Този проект обаче също пропада, а две асоциации на ветераните настояват там да се издигне военен мемориал в чест на западните съюзници.

През 2013 г. асоциация представя идеята си за развитие на мястото като „модерна платформа за обмен на идеи в областта на културата, изкуството, технологиите, природата и икономиката“. Така постепенно се стига до днешния вид на мястото – арт пространство за улични артисти, които създават творенията си чрез боя, спрей и строителни отпадъци.

Бившата шпионска станция е изпъстрена от сюрреалистични графити и скулптори – нова страница от дълголетната история на Дяволската планина. Мястото е вдъхновение и за хората от света на киното – има „роля“ във филми като вампирския „Ние сме нощта“ или шпионския сериал „Централа Берлин“.