Джуд Лоу, който предпочита да е Злата вещица пред Чаровния принц
Името му буквално е песен на Бийтълс. Акцентът – чаровно британски. Външният вид – класическа красота. Талантът – доказан. Образите на екран – от вампир, през робот-жиголо до папа
Първото, което прави впечатление в него, е външният му вид. Златисти коси, лазурни очи, ослепителна усмивка… спокойно би могъл да е превъплъщение на красавеца сред боговете – Аполон. Затова и напълно закономерно попада в Топ 50 на Най-красивите хора на планетата на списание „Пийпъл”, а през 2004 е на върха на класацията му „Най-сексапилен мъж”. Но очевидно не така иска да бъде запомнен този герой. „Никога не бих могъл да се продавам като секссимвол! Просто не съм устроен така”, заявява британецът. И така кариерата му започва от театралната сцена в Лондон, а не от модния подиум. При това с номинация за престижната награда „Лорънс Оливие” – заради актьорските му умения. Благодарение на този успех Джуд Лоу се озовава на Бродуей в компанията на холивудската легенда Катлийн Търнър. След което пътят му до самия Холивуд е въпрос на няколко крачки. 1997 очевидно е неговата година – появяват се пет (!!!) филма с негово участие, след което името му вече не е само рефрем от песента „Hey Jude”.
Образите, които пресъздава в началото на филмовата си кариера, си приличат – себични, егоистични, неморални… Такива са персонажите му от „Уайлд”, „Полунощ в градината на доброто и злото”, „Гатака”… „Винаги съм смятал, че Чаровният принц е най-скучният герой в приказката за Пепеляшка! Бих предпочел да съм Злата вещица”, коментира подбора си на роли в този период Лоу. А кулминацията е две години по-късно – образът на Дики в „Талантливият мистър Рипли”. Във филма Лоу си партнира с таланти като Филип Сиймур Хофман, Кейт Бланшет, Мат Деймън, Гуинет Полтроу… но успява да ги засенчи – изпълнението му като повърхностен и разглезен плейбой му носи номинация за „Оскар”. Но и опасението, че влиза в капана на еднотипните роли – предлагат му се твърде сходни образи.
Джуд Лоу обаче не пада в този капан – следват участията му във филми като „Студената планина” (втора номинация за „Оскар”), „Алфи”, „Ваканцията”, в които създава романтични и дори комедийни образи. Експериментира, ставайки част от нетрадиционни проекти като „Сделката на д-р Парнасънс” на Тери Гилиъм, „Гранд хотел Будапеща” на Уес Андерсън, „I Heart Huckabees” на Дейвид Ръсел, „Дом Хемингуей” на Ричард Шепард. „Пренасянето” му на малкия екран също предизвика сензация – просто защото влезе в ролята на „Младият папа” с европейския привкус на Паоло Сорентино. Свети отец, който във втори сезон се появява единствено по блестящо бяло спийдо…
Признава, че единственият филм, който е снимал зар пари, е „Музика от другата стая”. „И изобщо не ми хареса!”, категоричен е Лоу. За сметка на това пази прекрасни спомени от снимките на „Гатака” – „Тогава за пръв път повярвах истински в сценария – че това, което видя в крайна сметка на екрана, ще е близо до това, на което се надявах. Това беше първият ми проект с качествени умове зад него – „Джърси Филмс”, Андрю Никъл и Итън Хоук, с когото бе удоволствие да се работи!”. Подобни емоции е запазил и от работата си със Стивън Спилбърг в „Изкуствен интелект“. Във филма по сценарий на друг кино гений – Кубрик – Лоу изпълнява ролята на робот-жиголо, което би било абсурдно за повечето му колеги. Но британецът успява да пресъздаде пълнокръвен образ дори на машина – за което благодари именно на Спилбърг, който „смекчава“ персонажа му. „В оригиналната визия на Кубрик жиголото Джо беше много по-агресивен и зловещ, докато в концепцията на Спилбърг той е невинен, малтретиран, жертва на обстоятелствата. Той е проститутка, която в крайна сметка се научава да обича по различен начин“. Изпълнението на самия Лоу пък е оценено по достойнство, след като получава номинация „Златен глобус“. А най-омразният персонаж, който пресъздава? Очевидно лорд Боузи, любовникът на Оскар Уайлд, който в крайна сметка погубва великия драматург. „Боузи беше първата кино роля, която ми предложиха – и предполагам, че това е обида, защото той е най-гадното копеле!”, категоричен е Лоу.
И докато „Оскар“-ът продължава да му се изплъзва (както се случва с много таланти от Света на седмото изкуство!), Лоу печели недостижими за повечето му колеги от Холивуд европейски награди – „Сезар“ и БАФТА.
