Винсънт Гало е сред най-неразбраните, погрешно тълкувани, ярки таланти за последните 25 години. Той е и сред най-продуктивните творци на съвремието ни, истинска ренесансова личност днес – актьор, режисьор, писател, сценарист, продуцент, музикант, художник, инженер, мотоциклетен състезател.
Беден, грозноват, отпаднал от училище. Съдбата го компенсира с множество таланти и Винсънт Гало “пробива” не в една, а в няколко различни области. Първата е на музикант – именно така започва кариерата си. Свири в група с гениалния художник Жан Мишел Баскиа. Издава няколко самостоятелни албума, пише музиката към филмите “Бъфало 66” (1998) и “Агентът” (1990). Втората сфера е изобразителното изкуство. Има 25 самостоятелни изложби, 4 музейни, като едната е в японската столица Токио. “Аз съм екстремист, дори в изкуството – ако работата ми не е 50 пъти по-интересна от мен и жалкия ми живот, значи е безсмислена!”, признава Гало. Третата е областта на високите технологии – инженерните му познания водят до многобройни публикации в специализирани издания.
Разбира се, най-известен Винсънт Гало е като кинотворец – едновременно актьор, режисьор, сценарист, продуцент. Започва буквално от улицата – където изнася смущаващите си представления. Привлича вниманието с необичайните си улични пърформънси – Едноръкият, Мъжът без лице, Блъснато от кола момче… Смущаващите и дори разстройващи представления Гало обяснява като “средство за провокиране на самоанализа и разсъжденията”. Благодарение на тях младият актьор получава покана от режисьора Ерик Мичъл да се снима във филма му “The Way It Is” (1985) с изгряващия Стив Бушеми.
Винсънт Гало провокира обществото и в интернет пространството. На уебсайта си публикува сексуалните си фантазии, които определя като “концептуални творби”, представящи тълкуванията му на славата, създаването на потомство, егото, религията, расата и сексуалността. Това обаче му печели “славата” на расист, хомофоб, сексист – аудиторията е скандализирана и отвратена. На Гало не му пука, в същия сайт продава и спермата си. “Не се доверявам на никого, не обичам никого. Защото хората са зловещи. Ужасно зловещи създания!”
Известен е с хапливия си език и безпардонност. Особено към хората от света на киното, издигнати на пиeдестал:
“Не бих работил с Мартин Скорсезе и за 10 млн. долара! Той не е правил добър филм от 25 години. И никога не бих работил с егоманиак”.
“Спайк Джоунз е най-големият измамник. Ако го заведете на парти, той ще е най-скучният човек. Той не знае нищо, не казва нищо забавно, интересно или интелигентно”.
“София Копола харесва всеки мъж, който притежава това, което й е нужно. Ако тя иска да бъде фотограф, ще се чука с фотограф. Ако тя иска да бъде режисьор, ще чука режисьор. Тя е паразит, точно като мазния й свинеобразен баща”
“Знам, че един ден Гуинет Полтроу ще издуха пътя си до Оскар-а”
Не харесва и родителите си, нито родния си дом. “Родителите ми не се интересуват от нищо – у нас няма книги, няма музикални записи. Майка ми и баща ми са емблема на безразличието и лошия вкус. Баща ми също така е ужасно стиснат – и в живота, и в чувствата. Вкъщи всичко е грозно и лишено от любов”
Гало няма агент, мениджър и асистент, прави филмите си без други продуценти и с минимален състав. Сам се занимава с разпространението им и дори прави филмовите им плакати. “Съжалявам, но не съм нито гей, нито евреин и затова нямам специална група от заинтересовани журналисти, които да ме подкрепят”, хапливо коментира той.
Винсънт Гало се самоопределя като “най-щастливият тъжен човек в света”. “Никога не станах наистина известен, но това е без значение. Имам всичко, което искам от живота”.
