ГабровоПоследни новини

Паметници и памет за Габровското въстание от 1876 г.

Месец май има специално място в сърцата на габровци. Не само защото 17 май е празник на Габрово, по повод 161 години от обявяването му за град, но и заради почитта към храбреците, вдигнали се на оръжие срещу поробителя. На 1 май отбелязахме 145 години от избухването на Априлското въстание.

“По заповед на Високото Императорско Правителство Габрово са отделя отсега за напред от Търново. То остава за себе си един отделен градец и като една каза особна наедно с колибити, които му принадлежат, пише вестник “България” от 20 април 1860 г. По повод обявяването на Габрово за град в началото на месец май 1860 г., преизчислена по нов стил датата 17 май е приета и обявена като Ден на Габрово.

Шестнайсет години по-късно, на 1 май 1876 г., по време на Априлското въстание, от поляната край Соколския манастир започва бойният път на габровската чета под водителството на Цанко Дюстабанов. В едно от последните сражения, край  с. Тодорчета, Габровско, е предаден и убит подвойводата Тотю Иванов. Главата му, отрязана и набодена на кол, е донесена в Габрово на 28 май. Турските власти я изложили  на показ на пазарния площад при часовниковата кула. На следващия ден едно заптие я заравя, където река Синкевица се влива в Янтра. Но габровката Райка Драголова (баба Драгулица) я прибира през нощта, занася я за опело и я погребва. Там, където за сплашване на непокорните е била поставена отрязаната глава на подвоеводата, сега е площад „1 май 1876 г.“ Повече за строежа на паметници на поборниците, както и за решението централният градски площад да бъде наречен „1 май 1876 г.“ научаваме от Иван Постомпиров, главен уредник в Регионалния исторически музей в Габрово.

„На 30 април 1876 г. Габровският революционен комитет провежда своето последно заседание. Взето е решение да се свикат всички съзаклятници и организирани в чета да се отправят към Стара планина. Сборен пункт е Габровският (Соколски) манастир. За войвода е избран Цанко Дюстабанов. В дните преди това, между 25 и 27 април комитетите в Лясковец и Горна Оряховица са разгромени. Стефан Стамболов, като главен апостол, дава заповед за обявяване на въстание в Първи революционен окръг.

Между 6 и 11 май Габровската чета води тежки сражения с променлив успех, отстъпвайки пред превъзхождащите сили на черкези, башибозуци и редовна турска войска. Част от четниците и водачите на въстанието, сред които и Тотьо Иванов, падат убити, а Еким Цанков и войводата Цанко Дюстабанов са заловени. Те се държат достойно пред извънредния съд в Търново, където са обесени на 15 юни 1876 г. На 15 юни 1881 г. костите им са тържествено пренесени в Габрово и погребани в Девическия манастир.

Двайсет години след въстанието, на 1 май 1896 г., габровци, събрани на пазарния площад до старата часовникова кула, изказват своето желание тук, на това място, където някога е била изложена за назидание набучената на кол глава на Тотьо Иванов да бъде издигнат паметник, площадът да се нарича „1 май 1876 г.“ и денят да стане празник на града.

След създаването си през 1896 г. „Комитет 1 май 1876 г.“ развива активна дейност по набирането на средства за паметник, посветен на „погиналите поборници в Габровските въстания преди и във време на 1876 г.“. В подетите инициативи се включват всички по-видни и заможни семейства в града. От този момент нататък „Комитет 1 май 187б г.“ е организатор не само на тържествата в чест на Априлското въстание в Габрово, но и на всички паметни исторически дати.

В края на 1899 г. Комитетът преценява, че няма да може да се построи паметник до 1 май 1901 г. Решено е, на тази дата да се постави поне основният камък на бъдещия паметник на пазарния площад в Габрово, северно от часовниковата кула. В земята е заровена капсула с два документа: „Акт“ с имената на държавните ръководители, общинските съветници и живите поборници и „Списък на убитите, обесени и измрели поборници“. Около мястото е поставена ограда.

Снимка: Регионален исторически музей-Габрово

За периода след Освобождението на България от османско владичество до 40-те години на 20 в. са построени паметници на признателност към загиналите в Априлското въстание от Първи революционен окръг в редица селища и местности, където се водят кръвопролитни боеве. На мястото в Търново, където турците обесват през 1876 г. въстаниците, е издигнат паметник през 1883 г. по проект на италианския архитект Джовани Мусути. През 1894 г. на централния площад в Севлиево е открит паметник, посветен на загиналите за свободата на България въстаници и опълченци, по-известен като Паметника на свободата. Паметници, макар и скромни, са издигнати по местата, където са станали основите сражения в Севлиевско с участието на четата на Цанко Дюстабанов. Такъв е паметникът на м. Рани бунар под вр. Марагидик при мястото, където четата води последен бой. Той е построен през 1934 г. по инициатива на Габровското дружество на запасните офицери.

Едва през 1966 г. в Габрово е издигнат паметник на Цанко Дюстабанов – войвода на четата по време на Априлското въстание. През 1971 г. е поставен паметник на Тотьо Иванов. Останалите поборници и участници във въстанието са почетени със скулптурните композиции “Априлци” и “Раненият въстаник”, поставени след 1969 г. на новия „Мост на Възраждането“, успореден на стария Баев мост в Габрово.

145 години Априлско въстание: Христо Партинков е предложен за почетен гражданин на Габрово

Подобни статии

Back to top button