„Бившите хора…” и тяхната мрачна годишнина в Габрово, Севлиево и др.

На 11 март т. г. Интерактивният музей в Габрово посрещна желан гост – доц. д.н. Мартин Иванов, който представи книгата си „Бившите хора” на концлагерна България” по покана на Държавен архив и Община Габрово. Това е книга за онези над половин милион българи, дамгосани от комунистическата власт като „бивши хора”, „недоубити буржоа”, „буржоазни отрепки” и т. н.

Датата за представяне на книгата в Габрово съвпадна с една мрачна годишнина. Преди 79 години, ден преди това, на 10 март 1945 година, в Габрово са произнесени първите смъртни присъди от Народния съд. Подготовката за него е започнала с арести по заповед на тогавашния околийски управител Райко Дамянов. Подсъдимите габровци са общо 116 души, като от тях липсват 41, пише в справката на Регионалния исторически музей в Габрово. На 10 март са произнесени присъдите на 104 души, от тях 37 смъртни присъди, 10 – на доживотен затвор, 15 души получават 15 години затвор и т. н.

Същия месец, на 27 март 1945 г., Народният съд приключва и в Севлиево. Там осъдените на смърт са  41, на доживотен затвор – 16 души, седем севлиевци са осъдени на 15 години затвор и т. н. Общо от 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. в България са организирани 135 масови процеса. Арестувани са 28 630 души. На смърт са осъдени 2730 души, 1 305 души получават доживотен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години, пишат исторически справочници.

Неслучайно още в началото на срещата си с габровската публика авторът на „Бившите хора” на концлагерна България” Мартин Иванов започна с едно извинение. Извинение, че твърде късно е стигнал до тази тема, по която се мълчи вече 35 години след демократичните промени.

„Основната цел на моята книга е да дам думата на тези хора, мълчали твърде дълго”, каза авторът и добави, че акцентът й е върху по-фината дискриминация на „бившите хора” – изселването на семействата им, принудителното им вербуване като доносници на новата власт, обиските, доброволното самосгъстяването и т. н.

Доц. Иванов обясни и какво е означавало това „доброволно самосгъстяване”. „След 1947 година в домовете на „недоубитата буржоазия” комунистическата власт настанява т. нар. наематели, които плащат наем на държавата, а не на собствениците. Последните са натикани понякога цели семейства в една стая, съжителстват с тези чужди хора, делят кухнята си, тоалетната с тях и са подложени на всекидневен контрол и тормоз.

Дъщерята на един от „бившите хора” разказва в книгата, че ако влиятелните наематели хвърлят око на дома, те можели да издействат даже интернирането на собствениците. „В четвъртата стая настаниха новопроизведен офицер партизанин. Той именно хареса жилището и с кварталния милиционерски отговорник не бе трудно да уредят нашето изселване”.

И така „…Преминали през кошмара на чистките, „дивото правосъдие”, експроприациите, изселванията и пулсиращите една след друга вълни на дискриминация, „остатъците на недоубитата буржоазия” са „заключени” зад телените ограждения на една нова, концлагерна България… ”, казва авторът.  Според него в България следва „ половин век отрицателна селекция.”

„С помощта на триста и девет интервюта и мемоарни разкази, шестдесет и две ex-post биографични реконструкции, излъчени в предаването „Джинс“ по БНТ, но и на огромна колекция от официални свидетелства, съхранявани в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА или за кратко – Комисия по досиетата) доц. Мартин Иванов е проследил веригата от събития по изкореняване в социален, а до голяма степен и в чисто физически смисъл” на „бившите” хора и семействата им.

На въпрос какво го е впечатлило най-силно по работата върху книгата си авторът отговаря: „Ужаси ме безразборността на масовите репресии, а ме удиви способността на деградираните до „бивши” представители на дореволюционните елити да оцелеят, въпреки превратностите на нелеката им съдба. При това, да оцелеят с достойнство. Без, в мнозинството си, да загубят своя дух и морал, независимо колко „вълчи” са времената.” (Икономедиа-Дневник).

А пред габровци доц. Иванов допълни: „Нямаме моралната право да упрекваме хората, които са се пречупили”.

В разговора се включи и габровецът Пейо Делчев, автор на книгата със сходна тематика „Изпепелена младост”. Оказа се, че в сегашното Народно събрание само двама депутати са от семейства на „бившите хора” – Никола Минчев и Георги Ганев. А в местният парламент – габровският Общински съвет, няма нито един. „ Структурите на бившата комунистическа власт, макар и под друга форма,продължават да действат и сега – замъгляват историята, неглижират я… Затова много от младите хора не познават историята и не могат да осъзнаят пагубното влияние от онези години върху сегашния живот”, обясни Пейо Делчев в личен разговор.

А авторът на „Бившите хора” на концлагерна България” доц. Мартин Иванов е написал следното посвещение в книгата си: ”На родителите ми – неволни, макар и не главни герои на този разказ. И на децата ми, които се надявам да опазят спомена за него”.