ЛюбопитноПоследни новини

Убийствено „Талантливият господин Рипли“

Филмът на Мингела е не по-малко интересен "зад кулисите"

Живописната Италия, опасно привличане, неочаквани обрати, интриги и убийства… рецепта за успешен трилър, който сякаш е обречен на успех. Тогава какво може да се обърка в проект като „Талантливият господин Рипли”? Очевидно доста, както показва предисторията на филма: липсата на подходящ за подобен образ актьор, реакцията на публиката, сексуални атаки на снимачната площадка… 24 години след премиерата си лентата на Мингела е образец за психотрилър, отнел много време и усилия на всякакво ниво.

НАЧАЛОТО

Адаптацията на романа на Патриша Хайсмит е дългогодишна цел на продуцента Уилям Хорберг – филм ноар с неочаквани обрати и финал… Но както става обикновено, проектът „отлежава” с години, преди да се стигне до реализацията му. Първата стъпка е естествено сценарият – който студиото възлага на Антъни Мингела. Следва нов застой – в търсене на режисьор. Мингела е основен кандидат, но студиото иска „голямо име”, като Роман Полански или Бернардо Бертолучи. И докато продуцентите на „Талантливият господин Рипли” се лутат, пренебрегваният от тях сценарист изведнъж се превръща в звезда – режисираният от Мингела романтичен епос  „Английският пациент” печели 9 Оскара, включително за най-добър филм и режисура! Студиото бързо преосмисля позицията си и прави на Мингела „предложение, на което не може да устои”. Следващият проблем са актьорите – първоначалният избор за ролята на Том Рипли е Леонардо ди Каприо, но той отхвърля предложението. Мингела иска Том Круз, но в крайна сметка и този вариант пропада. Блокирано е и участието на Едуард Нортън в образа… За ролята на Дики Грийнлийф няма колебания – Мингела иска Джуд Лоу, който го впечатлява в „Мъдростта на крокодилите”. Но агентът на актьора е категорично против: „Умираш на 45-а страница, Джуд!”. И актьорът отказва цели три пъти – защото не иска да играе просто „красиво момче”. За разлика от него Кейт Бланшет има силен интерес към проекта, било то и във второстепенна роля – затова и сценарият е преработен, а героинята й Меридит получава повече екранно време.

В РОЛИТЕ

В крайна сметка актьорският състав е едно от най-добрите попадения – ако не в историята на киното, то със сигурност на десетилетието. Мат Деймън е откритието на Холивуд, след като печели Оскар за сценария на „Добрият Уил Хънтинг” и е номиниран за изпълнението си в главната роля. Гуинет Полтроу достига звездния си пик, получавайки заветната статуетка за превъплъщението си във „Влюбения Шекспир”. А основен неин конкурент в надпреварата за главна женска роля е новоизгрялата Кейт Бланшет („Елизабет”), която също е избрана от Мингела. В актьорския ансамбъл на „Талантливият господин Рипли” Джуд Лоу е единственият, който в този момент не е нашумял като име – факт, който се променя след появата на филма в кината. Именно Лоу е номиниран за Оскар за изпълнението си, а то е определяно като едно от най-блестящите в историята на Седмото изкуство. Всички актьори от филма са изправени и пред ново предизвикателство – да пресъздадат нетипични за тях до този момент образи в мрачна история за антигерои и цели, оправдаващи средствата. „Мат Деймън, Гуинет Полтроу, режисьорът на „Английският пациент“ — всичко обещаваше епична любовна история“, обяснява продуцентът Хорберг. А „Рипли” е много далеч от това… и любима роля на Мат Деймън в последствие, както разкрива самият той.

ХИЩНИКЪТ

Мрачният психотрилър за Том Рипли привлича още един мрачен персонаж – този път от реалния живот. Става въпрос за продуцента Харви Уейнстейн, който от властелин на Холивуд се превърна в затворник, излежаващ присъда от 23 години затвор. Именно продуцентът беше осветлен като сексуален хищник и активира движението #MeToo, а десетки актриси разкриха, че са били жертви на злоупотребата му с власт. В този момент обаче образът на Уейнстейн е кристално чист за обществеността, а продуцентската му компания „Мирамакс” стои зад филми като „Криминале”, „Играчка-плачка”, „Чикаго”, „Английският пациент”, „Влюбеният Шекспир”… Именно последните два от тях всъщност спомагат за проекта „Рипли” – Мингела се налага като режисьор, а Гуинет Полтроу е привлечена за главната женска роля с новопридобития си Оскар. Включването на Уейнстейн като продуцент е катализатор за проекта, като го вади от застоя – все пак той осигурява участието на звездния състав. Гуинет Полтроу от друга страна не пази топли спомени от работата си с продуцента – години по-късно тя разкрива, че в този период също е била обект на сексуалните му атаки. Затова и отказва да участва в промотирането на лентата. Това все пак не се отразява на кампанията, която е повече от успешна, благодарение основно на Джуд Лоу, превърнал се в основната звезда на филма.

ФАЛСТАРТ

Пробната прожекция обаче е „пълна катастрофа”, разкрива продуцентът Уилям Хорберг. Том Рипли сякаш се „появява от нищото” в живописното италианско градче, не са ясни мотивите и предисторията му, а после изведнъж убива Дики Грийнлийф. „Когато греблото се стовари върху главата на Джуд Лоу, сякаш то се стовари и върху главата на публиката“, припомня си Хорберг. „Зрителите бяха напълно неподготвени за подобен рязък завой на сюжета“. Налага се спешна преработка на заснетия материал – при която Мингела използва „похвата на Хичкок” (неколкократно). Решението е изключително просто: променя се единствено началото. Режисьорът въвежда „пролога”, с който Том Рипли започва разказа си в обратен ред, от финала към началото (както Хичкок прави още в „Rebecca” със спомена за Мандърлей): „Ако можех да се върна, бих изтрил всичко, като започна със себе си и онова сако, което взех назаем…”. Специално внимание е отделено на музиката, съвместно дело на Мингела и композитора Габриел Яред, която очевидно е реверанс към „Vertigo”. Дори графичният вид на началните кредити е вдъхновен от Хичкок – и по-точно “North by Northwest”. Всичко останало остава непроменено. Лентата дебютира в навечерието на Коледа – и незабавно оглавява боксофиса.

QUEER

„Талантливият господин Рипли” рискува и по още една линия – сексуалността на главния герой. Тя е загатната в романа на Патриша Хайсмит (която също е трябвало да прикрива собствените си инстинкти и желания), но във филма е представена много по-категорично. Привличането на Том от Дики е очевидно, като например в сцената с банята: двамата играят шах, докато единият е във ваната. Сексуалното напрежение постепенно нараства и в един момент Рипли пристъпва към действие, като изявава желание също да влезе във ваната. Дики го отблъсква, но едва след сериозна пауза и демонстративно напуска банята бавно, като позволява на бъдещия си убиец да го наблюдава и да култивира още повече нереализираното си желание, ескалирало в последствие в убийство. Това е другият голям риск в проекта, стигмата на хомосексуалния убиец. „Мълчанието на агнетата” е перфектен пример за това – макар и връх на синематографията, филмът е критикуван яростно с мотива, че заклеймява сексуалните малцинства като извратени престъпници заради образа на Кожодера Бил. Том Рипли несъмнено е психопат, независимо от сексуалната му ориентация. А ясното му позициониране като гей (разкрито и от връзката му с музиканта Питър, който също става негова жертва), крие риск от бойкот на филма. Режисьорът и продуцентите успяват да избегнат това, представяйки Рипли не просто като садист-психопат, а като човешко същество с присъщите му слабости. Той наистина се влюбва в Дики и това се вижда ясно в сцената с джаз клуба и изпълнението на „My Funny Valentine“, както и от директното му признание в сцената с лодката преди убийството. Страда за смъртта му, както и за края на Питър, когото също обича, но е принуден да отстрани от пътя си, за да оцелее (в сцената се чува как буквално ридае на глас, докато отнема живота му). Затова част от кампанията по промотирането на филма е насочена директно към тази аудитория – Мат Деймън дава пространно интервю и прави специална фотосесия за списание „The Advocate”, където коментира не само проблемите на гей общността, но и слуховете, че той е в интимна връзка с приятеля си от детство Бен Афлек. Подходът на студиото в крайна сметка е успешен, защото филмът е приет от LGBTQ+ общността и се обръща внимание на мрачните последици от времена, в които хората с нетрадиционна сексуалност са били принуждавани да я прикриват на всяка цена.

ФИНАЛНО

Премиерата на „Талантливият господин Рипли” е на 26 декември 1999 г. и още първия уикенд печели близо 13 млн. долара. На церемонията през февруари филмът е номиниран за 5 Оскара, сред които за режисура и поддържаща мъжка роля. В световен мащаб приходите му надхвърлят 128 млн. долара при бюджет от 40 млн. Продуцентите могат да си отдъхнат – филмът намира своята аудитория въпреки конкуренти като „Американски прелести”, „Да бъдеш Джон Малкович“ и „Боен клуб“, излезли по същото време. Нещо повече, от дистанцията на времето екранизацията на Мингела по романа на Патриша Хайсмит се превръща в най-успешната досега, въпреки че в ролята на Рипли влизат още имена като Ален Делон (1960) и Джон Малкович (2002).

 

Джуд Лоу, който предпочита да е Злата вещица пред Чаровния принц

 

Подобни статии

Back to top button