Джесика Ланг – талантливата красавица
Голямото постижение на Джесика Ланг е, че успява да избяга от клиширания образ на поредната секси блондинка на Големия екран
Джесика Ланг често пресъздава образа на красавицата от Юга – изискана, впечатляваща, на пръв поглед крехка, но всъщност силна по дух и винаги постигаща целите си. Като героинята й от „Синьо небе”, за чийто образ получи „Оскар” за главна роля – егоцентрична примадона, готова на изневяра, за да се почувства красива и обичана, но в последствие се разкрива и като силна жена, която знае как точно да издейства свободата на съпруга си, когато изглежда, че е притисната в ъгъла и няма полезен ход на действие.
Голямото постижение на Джесика Ланг е, че успява да избяга от клиширания образ на поредната секси блондинка на Големия екран. А красотата е едновременно благословия и проклятие за талантливите в Холивуд – дълго време способностите й на актриса са пренебрегвани заради успешната й кариера на модел. Именно нейна снимка й осигурява първата роля, чрез която младата актриса влиза с гръм и трясък в Холивуд – през 1976 г. продуцентът Дино де Лаурентис издирва под дърво и камък изпълнителка за главната роля във филма „Кинг Конг“ и въпреки многобройните кастинги все не намирал подходящата. Търсенето му приключило, когато случайно видял снимка на Джесика Ланг. Филмът е боксофис успех, но критиката е безжалостна и 3 години младата актриса не се появява в друга лента. През 1979 г. Боб Фос й дава малка роля в „Ах, този джаз”. Малка, но напълно достатъчна – Ланг пресъздава един различен образ на Смъртта и вниманието отново е насочено към красивата блондинка. Истинският пробив обаче е римейкът на „Пощальонът винаги звъни два пъти”, където си партнира равностойно с легендата Джак Никълсън – този път не само публиката, но и критиката е възхитена и Ланг започва да се налага като истинска актриса, а не просто поредното красиво лице.
През 1995 г. Джесика Ланг най-после получава пълно признание за таланта си и печели заветния „Оскар” за главна роля. Филмът е „Синьо небе”, а тя успешно балансира в противоречивия образ на жена, която едновременно мразиш и харесваш. През същата година участва в телевизионната адаптация на „Трамвай Желание”, където е впечатляваща като невротичната застаряваща красавица Бланш, която постепенно отключва лудостта. След това Ланг все по-рядко се снима във филми и не привлича вниманието на критиката и публиката въпреки изявите си във филми като „Голяма риба” и „Прекършени цветя”. Голямото завръщане обаче е през 2011 г. и то не на големия, а на малкия екран. Въпреки предразсъдъците си към сериалите, актрисата се съгласява да участва в „Американска история на ужасите” – рискован проект, в който тя изпълнява ролята на презряла красавица от Юга, главно действащо лице в мрачната история на къща, обитавана от духове. Успехът на сериала е огромен – а най-големите адмирации са към самата Джесика Ланг. Това предопределя и участието й в следващите сезони – като монахинята, управляваща лудница през 50-те години на 20-ти век и като Кралицата на вещиците в днешния Ню Орлеанс.
