ЛюбопитноПоследни новини

Ума Търман – от детство с Далай Лама до муза на Тарантино

„Висока, пясъчно руса, със странно сини очи, кльощава на места, пълна на други. Обикновено момиче”

Тя е Афродита за Тери Гилиъм и Немезида за Тарантино… „Висока, пясъчно руса, със странно сини очи, кльощава на места, пълна на други. Обикновено момиче” – така пък се самоопределя тя. В главната роля – Ума Търман.

Необичайната й външност се дължи на странния генетичен „коктейл”: по майчина линия има шведски, датски и немски корени, а по бащина – английски, шотландски и ирландски. Но не само външността и генетиката й са необичайни – семейството й е достатъчно нетрадиционно. Майка й е модел и психотерапевт, а баща й – професор по индо-тибетския будизъм, който е и първият западняк, станал будистки монах. Ума е кръстена на хиндуистка богиня, а гост в дома им е не кой да е, а самият Далай Лама! Домът им пък често сменя адреса си – семейството непрекъснато се мести и малката Ума вечно е „новото дете в класа”. Което не й помага особено, задълбочавайки комплексите от твърде високия й ръст (тя е висока 181 см,а размерът на обувките й е 45-ти номер). Именно това обаче ще й помогне в бъдещата кариера, когато на 15 години заминава за Ню Йорк и се пробва като модел. „Моят произход ме подготви за живота и ми даде свободомислещо отношение към този бизнес, в който сме”, споделя години по-късно вече световноизвестната звезда.

Успехът като модел е моментален, но това не й е достатъчно – запалена по училищните пиеси, мис Търман се пробва в киното. „Като дете сменях училище толкова пъти, че никога не бях интегриран в каквито и да било социални групи с другите деца. Пиесите бяха едно от малкото неща, в които изпитвах желание да участвам. На сцената не усещах никакви задръжки”. В Холивуд започва с малки роли, но и там успехът е скорострелен: през 1988 г. тя прави две емблематични появи на екрана: като Богинята на любовта в класиката на Тери Гилиъм „Приключенията на барон Мюнхаузен” и като съблазнената девица в „Опасни връзки”, редом с имена като Глен Клоуз, Мишел Пфайфър и Джон Малкович.

Кулминацията идва през 1994 г. – след като се превръща в муза на Куентин Тарантино. Ролята на Мия в шедьовъра му „Криминале” я изстрелва на върха: публиката е влюбена в танца й с Джон Траволта, а критиката я засипва с похвали (получава и номинация за „Оскар”). Следват участия в независими продукции (като „Истерична слепота”, за който печели „Златен глобус”) и няколко провала (все пак нейната Отровна Айви си остава най-хубавото нещо в „Батман и Робин”). Губи ролите във „Властелинът на пръстените” (от Лив Тайлър), „Хубава жена” (Джулия Робъртс), „Контакт” (Джоди Фостър), „Принцесата-булка” (Робин Райт), „Кладата на суетата” (Мелани Грифит – и то по настояване на Том Ханкс, който нарича актьорските способности на Търман „гимназиални”!)… Но й предстои завръщане на върха, отново с помощта на Тарантино – ролята й в двете части на „Убий Бил”. Възхищението от нейното изпълнение не е случайно – месеци наред тя тренира кунг-фу (три различни стила), ръкопашен бой, фехтовка, хвърляне на ножове… а при рискова каскада с автомобил и твърде висока скорост едва не изгубва живота си!

За съжаление успехът на филма е съпроводен с криза в личния й живот, тъй като тогава се разпада бракът й с Итън Хоук (който е втори за Търман, след като по-рано е съпруга на друг небезизвестен актьор – Гари Олдман). Малко след това обаче е удостоена с френския Орден за изкуство и литература (Ordre des Arts et des Lettres) и определението „любимата актриса на цяло поколение”. Което й гарантира и достатъчно фенове и обожание, някои от които дори преминават границите: Джак Джордан, възпитаник на университета в Чикаго, е арестуван три пъти заради преследване на актрисата.

И въпреки че редовно присъства в класациите за най-красиви звезди и блести от кориците на модните списания, Ума търси спасение от светската суматоха. „Много съм щастлива вкъщи. Обичам просто да се мотая с дъщеря си, обичам да работя в градината си. Нямам особено големи потребности”, скромничи музата на Тарантино. Присъствието й в холивудските продукции очевидно страда от това светоусещане. Но тя е доволна. „Отчаянието е парфюмът на младия актьор. Толкова е удовлетворяващо, че се отървах от него. Ако продължавате да вдишвате този аромат, накрая ще полудеете. В този бизнес много хора наистина полудяват, стават ужасно ексцентрични, дори умират. Това не влиза в плановете ми”.

Мишел Пфайфър – прецизната звезда

Подобни статии

Back to top button