Германия няма да плаща за газ в рубли
Путин, няма да бъдем изнудвани, предупреди финансовият министър Линднер
Германия няма да плаща за доставките на руски газ в рубли, съобщи финансовият министър на федералната република. В Туитър профила си Кристиан Линднер отправи специално обръщение към руския президент: „#Путин, казвам го пределно ясно: Няма да позволим да бъдем изнудвани! В бъдеще няма да плащаме за руски газ в #рубли. Нека е ясно: ние правим всичко необходимо, за да станем независими от Русия максимално бързо”.
Повод за изявлението и новият разрив в двустранните отношения стана условието на Кремъл към „неприятелските страни” да плащат за доставките на руски газ в рубли. Според тази cxeмa зa плaщaния дъpжaвитe oт EC трябва да разкрият нови сметки в банката на „Газпром”, където ще продължат да превеждат парите за покупката си в евро или долари. Но с тази валута банката ще купува pyбли oт бopcaтa и щe ги пpeвeдe нa „Гaзпpoм“ пo дpyгa cпeциaлнo paзĸpитa cмeтĸa. Целта на Русия е по този начин да стабилизира курса на рублата и да заобиколи санкциите, наложени й от ЕС заради войната, която започна Путин в Украйна.
Брюксел обаче реагира остро на новата схема за плащания, като обвини Русия, че нарушава договорите за доставка. Повечето страни-членки обявиха, че няма да заплащат в рубли – сред тях са именно България и Полша, които възнамеряват да прекратят изобщо покупката на руски газ след изтичането на договорите с „Газпром” в края на годината. Като наказателна мярка Кремъл прекъсна доставките на синьо гориво за двете страни. Тя обаче очевидно няма необходимия ефект, тъй като двете страни декларираха твърдо, че няма да плащат в рубли, а Русия ще отговаря пред международния арбитраж за нарушаване на договорите.
Германия е изключително зависима от доставките на руски газ, които представляват 40% от общото потребление в страната. Но Берлин обяви плановете си да се освободи от напълно тази зависимост още до края на следващата година – чрез алтернативни доставки, включително на втечнен газ (за целта вече са отпуснати 3 млрд. евро за строежа на терминали). Именно това според анализаторите е причина за реакцията на Владимир Путин, която определят като „газов шантаж”. Вчера „Газпром” отказа плащане в евро от Германия и Австрия – което се тълкува като предупреждение за предстоящо спиране на доставките, като в случая с България и Полша.
С днешното изявление на финансовия министър обаче става ясно, че Германия няма да се поддаде на натиска от Москва. Същото вече обяви и Австрия, след като руските пропагандни канали дори излъчиха фалшивата новина, че премиерът й се е съгласил на схемата „рубли за газ”. Канцлерът Нехамер опроверга тази лъжа и допълни, че Виена ще продължи да плаща в евро, като спазва договорените заедно с партньорите от ЕС санкции. Финансовите рестрикции към Русия заради инвазията й в Украйна непрекъснато се увеличават, като следващите са насочени именно срещу енергийния сектор – най-печелившият за Русия. Брюксел работи по петролно ембарго срещу Москва, като се очаква новите санкции да бъдат обявени следващата седмица. Специално Германия обяви, че спира изобщо с доставките на руски петрол до края на годината и само за месец успя да съкрати потреблението му с две трети, използвайки алтернативни източници.
Енергийните санкции ще засегнат също изкопаемите горива, внасяни от Русия. В резолюция по повод войната на Путин в Украйна Европейският парламент изрази възмущение от зверствата, които руската армия извършва над населението, като призова за допълнителни наказателни мерки, включително „незабавно пълно ембарго върху вноса на нефт, въглища, ядрено гориво и газ с произход от Русия“. Това ще е унищожително за руската икономика, в която 40% от годишните приходи са от износа на нефт и газ. Експортът е насочен именно към ЕС, докато трасетата към Азия са по-малко, а цената специално за Китай – значително по-ниска. Преди войната в Украйна страните-членки на ЕС покриваха с руски внос около 40% от нуждите си за природен газ, 27% за нефт, а 46% – за въглища. Тази ситуация в момента радикално се променя, след като заедно или по отделно европейските държави се отказват от покупката им от Русия.