Обединена Германия отбелязва 60 години от издигането на най-мрачния символ в следвоенната й история – Берлинската стена. Тя разделя изкуствено страната на две части и онагледява двата режима в тях, които бързо влизат в противоборство. Разделеният Берлин се превръща в нов тип бойно поле – надпреварата за влияние между Изтока и Запада.
ИЗТОКЪТ СРЕЩУ ЗАПАДА
Строежът на стената започва на 13 август 1961 в нарушение на следвоенното споразумение – Великобритания, СССР, САЩ и Франция имат равни права при управлението на целия Берлин. В този момент обаче съревнованието между двата стоя е навлязло в решителна фаза и германците от Изтока масово мигрират в контролираната от Запада територия.
СТЕНАТА НА СРАМА
„Стената на срама“, както тогава е наричана на Запад, е замислена като военно укрепление с наблюдателни кули, прожектори и бодлива тел. Изградена е изключително бързо от комунистическата власт, за да спре притока от хора, бягащи от тоталитарния строй – буквално, със 155 км. бетон и бодлива тел. Тя се превръща в част от границата между ФРГ и ГДР и разделя на две отделни части Берлин – съветският лидер Никита Хрушчов мотивира създаването на този „железен обръч” с изтичането на много инженери и други ценни за комунистическия стой кадри, бягащи на Запад. Така Берлинската стена се сдобива още с охрана от 12 000 източногермански войници, алармени системи, окопи, кучета и устройства за автоматична стрелба при опит за бягство.
ОПИТИТЕ ЗА БЯГСТВО
Стената разделя улици, жилища и площади – стотици семейства са разделени от изкуствената бариера и опитите тя да бъде премината са над 100 000. Едва 5 000 души обаче успяват – а смъртта си намират около 200. Затова и методите за бягство стават все по-алтернативни. Като Тунел 157, прокопан от студенти в мазето на изоставена пекарна в Западен Берлин – чрез него 54 източногерманци се спасяват във ФРГ. Четиричленно семейство пък успява да премине бариерата с помощта на малък селскостопански самолет, а малко преди падането на стената мъж прелита с балон над нея в опит да избяга от комунистическия строй.
„АЗ СЪМ БЕРЛИНЧАНИН!“
Стената има седем пропускателни пункта. Най-известният е „Чекпойнт C „, наричан от западните войници „Чекпойнт Чарли“ – днес основна атракция за туристите в немската столица. На това място през 1962 г. намира смъртта си 18-годишният Петер Фехтер при опит да избяга на Запад – младежът е застрелян от източногерманската охрана и оставен да умре под бодливата тел пред погледите на минувачи и журналисти. Година по-късно американския президент Джон Ф. Кенеди произнася на метри от Стената прословутата си реч Ich bin ein Berliner („Аз съм берлинчанин“) – най-известното послание за солидарност към източногерманците. Другата знакова реч е на президента Роналд Рейгън, който при посещението си през 1987 г. се обръща от Бранденбургската врата към съветския си колега с думите: „Г-н Горбачов, разрушете тази стена!“.
ОБЕДИНЕНИЕТО
2 години по-късно комунистическият строй рухва – както и самата стена. На 9 ноември 1989 г. комунистическата партия обявява край на ограниченията за преминаване в Западен Берлин и веднага след оповестяването на новината започва демонтажът на Стената – от самите берлинчани, с подръчни средства и огромен ентусиазъм. Днес останките от мрачния символ на изкуственото разделение са превърнати в галерия на открито – с ясни послания защо подобен абсурд не трябва никога да се повтаря.
