Горещи новиниЛюбопитно

30 години „Мълчанието на агнетата”

Джеръми Айрънс като д-р Ханибал Лектър и Мишел Пфайфър в ролята на агент Кларис Старлинг?!

Джеръми Айрънс като д-р Ханибал Лектър и Мишел Пфайфър в ролята на агент Кларис Старлинг?! Един от трите филма, печелили най-важните „Оскари” – страховитият трилър с премиера на Свети Валентин. Истински серийни убийци вдъхновяват сюжета, а ФБР участва активно в реализирането на филма. 30 години след премиерата си – дами и господа, „Мълчанието на агнетата”!   

Едноименният роман на Томас Харис, по който е създаден филмът „Мълчанието на агнетата”, е вдъхновен от реални събития – контактите между профайлъра Робърт Кепел от Университета във Вашингтон и страховития Тед Бънди. Именно серийният убиец помага на професора при разследването на убийствата с общ почерк във федералната столица, като в последствие за тях е задържан и осъден Гари Риджуей, известен като Убиеца от Грийн Ривър. За разлика от Ханибал Лектър обаче, Бънди не доживява този момент и дори до премиерата на филма – известният сериен убиец е екзекутиран на 24 януари 1989 г. ФБР и специално Отделът му за поведенчески науки помагат активно при реализацията на лентата – но не просто от алтруизъм, а защото за бюрото това е начин да привлече повече жени-агенти в редиците си. Началникът на агент Старлинг във филма – Джак Кроуфорд (в ролята Скот Глен) – е създаден по образа на действащ агент на ФБР: Джон Дъглас. Той е част от екипа в поведенческия отдел на бюрото и по време на снимките на филма работи по разкриването на истински сериен убиец – същия Гари Риджуей, уличен в убийствата на повече от 90 жени. Авторът на романа Томас Харис пък използва като „вдъхновение” за образите на д-р Лектър и Кожодера Бъфало Бил друг световноизвестен убиец – Ед Гейн, популярен още като Касапина на Плейнфийлд (използван и в друга култова лента – „Тексаското клане”, където е Коженото лице). Сцената с отвличането на Катрин от Кожодера Бъфало Бил пък е инспирирана от подхода на Тед Бънди, който се преструва на инвалид, за да похити жертвите си.

Правата за екранизиране на „Мълчанието на агнетата” са закупени от небезизвестния Джийн Хекмън. Първоначално актьорът смята сам да режисира лентата и да изпълни ролята на психиатъра-канибал. Променя решението си, след като участва в лентата „Мисисипи в пламъци” – защото се притеснява, че ролите, които изпълняват, са все на насилници (година след „Мълчанието на агнетата” Хекмън печели втория си „Оскар” за образа на ужасяващия шериф в „Непростимо”). Така в крайна сметка за режисьор е избран Джонатан Деми, който прилага специален похват, за да влезе зрителя „в кожата” на агент Старлинг: когато останалите герои във филма говорят с нея, те гледат директно в камерата; когато обаче тя говори с тях, погледът й е леко встрани. „По този начин публиката може да приеме директно нейната гледна точка, да се идентифицира с агент Старлинг”, обяснява режисьорът, който също се сдобива с „Оскар” за работата си над лентата. Той заменя и „обикновените” метални решетки в килията на Ханибал Лектър от романа с прозрачния плексиглас във филма – така преградата между канибала и агентът на ФБР изглежда почти невидима и напрежението за публиката е още по-голямо.

Главната мъжка роля във филма – д-р Ханибал Лектър – е предложена първо на Джеръми Айрънс, но той отказва, защото току що е приключил с пресъздаването на друг мрачен образ, героят му в „Обрат на съдбата”, за който печели „Оскар”. Същото се случва и с втория фаворит – сър Шон Конъри, след което студиото обмисля за ролята на канибала-психиатър имена като Робърт Де Ниро, Джак Никълсън, Джон Хърт, Робърт Дювал… Джонатан Деми обаче избира Антъни Хопкинс, впечатлен от изпълнението му във филма на Дейвид Линч „Човекът слон” от 1980 г. Когато разбира това, британският актьор възкликва: „Но д-р Фредерик Тривс (героят му във филма на Линч) е добър човек!”. „Както и д-р Лектър – просто е хванат в капана на безумието”, отговаря му режисьорът. Хопкинс възприема ролята като „последен шанс за кариера в Холивуд” – въпреки че има богата биография, десетилетия по-късно той все още не е част от А-групата на колегите му. Затова решава, че ако „Мълчанието на агнетата” се провали, ще се завърне към британската сцена, откъдето започва професионалният му път. За да се подготви за ролята на зловещия психиатър, сър Хопкинс изучава досиета на серийни убийци, посещава затвори и присъства на съдебни процеси на серийни убийци. Негова е и идеята героят му да мига изключително рядко – актьорът взаимства това от негов познат, който мигал много рядко и това силно притеснявало околните. Друг подход, който използва Хопкинс за образа на Лектър, е вокален – актьорът определя гласа си при озвучаването на зловещия доктор като „комбинация между Труман Капоти и Катрин Хепбърн”. Екранното присъствие на д-р Ханибал Лектър е едва 24 минути и 2 секунди – очевидно напълно достатъчно, за да получи „Оскар” за главна мъжка роля. В историята на наградите това е рекорд по кратковременност – но сър Хопкинс е „сребарен медалист”, тъй като първенството все още принадлежи на Дейвид Нивън и изпълнението му в „На отделни маси” (1958 г.), чието присъствие е с 30 секунди по-кратко.

Джоди Фостър също печели „Оскар” за изпълнението си във филма, но участието й в него изобщо не е било планирано. Актрисата е впечатлена от романа на Харис и се опитва да купи правата за екранизацията му, но се оказва, че вече са я изпреварили. Добрата новина за нея е, че сценаристът Тед Тали лансира нея за ролята на агент Кларис Старлинг. Лошата е, че режисьорът Джонатан Деми иска Мишел Пфайфър, от която е силно впечатлен по време на снимките на „Омъжена за мафията” и която прилича повече на героинята в романа „Мълчанието на агнетата”. Пфайфър обаче отхвърля предложението, защото сюжетът й се струва твърде мрачен, а и студиото отказва да й плати желания хонорар от 2 млн. долара. Втората фаворитка за ролята е Мег Райън, но това е далеч от романтичните образи, които блондинката пресъздава и тя също отказва. Така Джоди Фостър успява да си уреди прослушване, след което получава и ролята на живота си.

Въпреки че са една от най-знаменитите екранни двойки в историята на киното, Джоди Фостър и Антъни Хопкинс имат едва четири общи сцени. Първата остава дълбока следа в съзнанието на актрисата – подигравката на д-р Ханибал Лектър с южняшкия акцент на агент Старлинг е импровизация на сър Антъни Хопкинс, която липсва в сценария. Затова и реакцията на Джоди Фостър пред камерата е неподправена – искрена изненада и обида. Самата тя признава, че по време на снимките е избягвала британския си колега, защото го намирала за зловещ. „Двойката” Ханибал Лектър и Кларис Старлинг влизат и в Класацията на Американския филмов институт за най-големите герои и злодеи: очаквано, зловещият доктор е на първо място сред злодеите в киното, докато агентката от ФБР е на шесто място сред героите и първата жена в класацията.

Специални адмирации заслужава и другият злодей във филма – Джейм Гъмб / Кожодерът Бъфало Бил – когото всъщност преследва агент Старлинг. Актьорът Тед Ливайн е впечатляващ в образа му, за който се подготвя старателно – освен че изучава поведението на серийни убийци, посещава и барове за травестити и транссексуални, за да влезе още по-надълбоко в героя си. По негово настояване във филма е включена сцената с танца на Джейм Гъмб (на фона на песента „Goodbye Horses“), тъй като тя разкрива светоусещането и мотивацията на психопата. Изненада за актьора пък се оказва къщата, която екипът избира за „дома” на (анти)героя му – не просто в родния град на Тед Ливайн, а на улицата, където живее приятелката му от гимназията.

Кино студиото „Орион”, създател на „Мълчанието на агнетата”, провежда активна кампания по промотирането на филма като основен претендент за наградите на Киноакадемията. Това води до отлагането на премиерата на друг негов филм – „Синьо небе”, заснет също тогава, но пуснат по кината три години по-късно. Парадоксът е, че за изпълнението си в тази лента Джесика Ланг печели „Оскар” за главна женска роля – и ако филмът й беше реализиран заедно с „Мълчанието на агнетата”, Джоди Фостър можеше да се размине с наградата в нейна полза. Студиото прилага и друг маркетингов трик – отлага премиерата на „Мълчанието на агнетата” за началото на 1991 г., вместо планираното първоначално есента на 1990 г. Целта е да не се измества фокуса на внимание от фаворита им в този момент – „Танцуващият с вълци” на Кевин Костнър – като едновременно с това се осигури присъствието на двата филма в надпреварата за „Оскарите” в различни години, а не като конкуренти по едно и също време. Стратегията очевидно проработва, след като „Танцуващият с вълци” печели наградите на Академията за филм на годината и най-добър режисьор, а „Мълчанието на агнетата” влиза в историята като един от трите филма, печелили всички най-важни „Оскари”: за филм на годината, режисьор, сценарий, главна мъжка и главна женска роля. Не всички в студиото обаче разпознават филма като бъдеща кино класика и дори се обмисля да бъде пуснат директно на видео, тъй като е „твърде мрачен и кървав”. Парадоксално, кино премиерата на „агнетата” в САЩ е на Свети Валентин, най-романтичният празник, а 1991 г. по китайския календар е Годината на овцата – майка на „мълчаливите” агнета.

 

„Мизъри” – най-големият кошмар за Стивън Кинг

Подобни статии

Back to top button